понеделник, 27 юни 2011 г.

Подземен манастир крие богатството на цар Иван Срацимир




Ваня Ставрева, в-к "24 часа",
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=938763#comment

Подземен манастир в близост до Албутинския скален край видинското с. Градец крие богатството на последния средновековен български владетел цар Иван Срацимир.

Тази легенда се предава от поколения и разпалва фантазиите на археолози, краеведи и иманяри, но въпреки че в района са правени и законни, и незаконни разкопки, все още не е открит.

В съществуването му вярва Ваньо Тодоров - Отшелника, от с. Градец, а когато той мисли така, значи е вероятно, убедени са хората, които го познават.

Мъжът неведнъж досега е изненадвал археолози, нумизмати и историци. Последния път - преди 2 месеца, когато предаде на регионалния музей във Видин богата колекция с изключително редки и ценни антики.

Намирането на съкровищата на цар Иван Срацимир е едно от най-големите предизвикателства в областта. Иманярите са го търсили на различни места. Според едни то е закопано в района на Дяволския поток, който тече от с. Делейна към с. Градец и в близост на който се намира Алботинският скален манастир.

Преди години там били намерени златни наушници. Предполага се, че е съществувала средновековна практика в некропола пред манастира да се погребват изтъкнати представители от Бдин.

Това подхранва версията, че в този район е закопано и съкровището на Иван Срацимир.

Край Дяволския поток се копае много не само заради царското съкровище, но и защото до него има останки от римско кале.

Друга легенда гласи, че тук е било убежището на местен разбойник - Стънгата. Той извършвал обири във Влашко, а парите си носел и криел тук.

Възрастни хора разказват, че навремето, когато Стънгата водел хоро, заставал на едно място и, набивайки с крак, пеел на влашки: “Етя ича, етя ша” (Ето тука, ето така), и така показвал къде е закопаното му имане.

“В преданието се говори за подземен манастир, но по-скоро става въпрос за подземно укритие, което монасите от Албутинския манастир са използвали.

Легендата е много стара и вероятно в нея има зрънце истина - тя гласи, че е използвана римска минна галерия, а има безспорни доказателства, че в района действително е развиван рудодобив”, споделя Ваньо Тодоров.

Другият факт е, че преди години при каменарски взрив в отвесния склон в близост до манастира се открило помещение с изографисани икони по каменните стени.

Отшелник приема за по-достоверна версията от преданието за края на царуването на Иван Срацимир. Официалната хипотеза е, че през 1396 г., когато турците превземат Бдин, царят е пленен и откаран.

Според Тодоров обаче преди нападението Срацимир изнася богатствата от столицата си и ги скрива в подземните скривалища, а самият той става монах в манастира.

Дотогава Албутинският скален манастир е бил “царски” и според историците е бил подкрепян и богато даряван от бдинския владетел.

Ваньо Тодоров е обикновен селски човек, но е посветил целия си живот на родното място. Легендата за подземния манастир е едно от най-интригуващите предания, които е записал след разговори със стари хора.

Въпреки че е завършил само техникум по индустриална химия, е признат ерудит. Заедно с приятеля си - богослова Митко Лачев, той в продължение на десетилетия проучва миналото на родния край. Благодарение на познанията на Лачев през 80-те години археолози под ръководството на Анна Йоцова от историческия музей във Видин откриват селище от бронзовата епоха.

След десетилетия на издирвателска дейност през 2007 г. Ваньо дарява на музея 7 кг златни, сребърни и бронзови антични монети и предмети, които преди това подробно бе описал и публикувал в книгата си “Антики на Градец”.

Пет години по-късно, на 8 април т.г., чрез него музеят получава друга огромна антична колекция с тегло 50 кг, включваща 17 700 монети и 324 предмета. Предварително ги описал в друго издание. Така бил сигурен, че нищо от дареното няма да се загуби.

Всичко е снимано, проучено и описано, но за да самофинансира издаването на томовете с обем от близо 3000 страници, Ваньо продава нивите си.

“Зная, че някой може да ме помисли за иманяр, но истината е, че никога през живота си не съм продал и едно керамично парче. Всичко, което съм събрал, вече е в музея.

Сега нямам дори и една монета. Това, което съм предал за поколенията, и това, което съм събрал и описал в книгите си, е делото на моя живот. Вече съм спокоен, че съм го изпълнил”, сподели пред “24 часа” Тодоров.

Той няма семейство, живее сам. Съселяните му го наричат Отшелника. Още като дете станал последовател на Петър Дънов и твърди, че и сега, когато е надхвърлил 60 г., продължава да се усамотява на свещените места около Градец и да се отдава на размисли и съзерцание.

“Ако не беше християнската вяра, може би щях да се изкуша и да обърна хобито си на печалбарство, а не да издавам книги и да дарявам на музея”, признава Ваньо.

Действията му са неразбираеми за мнозина и повечето се чудят, че през ръцете му са минали такива съкровища, а той не е изкарал и стотинка.

Всичко това даже му създава неприятности с иманярите.

Ваньо разказва как след излизането на първата му книга 2 момчета се появили пред къщата му и му дали срок от 24 часа, за да събере целия тираж и го унищожи.

“Явно съм написал нещо, което засяга интересите им, но така и не разбрах какво”, чуди се още мъжът. Вместо да се подчини, той използвал даденото му време, за да раздаде и последните книги, които имал при себе си.

По-вероятно е да е раздразнил иманярската мафия с описанията и картите на местностите около Градец, в които има антични селища.

“За направеното от мен не е нужен подвиг, а зачитане паметта на предците, които от хиляди години са обитавали земите ни. Аз ги уважих по мой начин - предадох намереното на видинския исторически музей”, изповядва краеведът.

Дарението от април се оказва по-ценно. Богатата колекция била намерена скрита в мазето на починалия през 2002 г. негов приятел Митко Лачев, който посмъртно бе обявен за почетен гражданин на Видин.

Според Ваньо антиките са били откривани през годините в землището на Градец.

Сред антиките изключително ценен е оловен печат на Георги Синкел - първия български архиепископ от времето на княз Борис I. Досега на науката са известни 3 такива печата. Има и редки монети, като тази на римския император Гордиан II.

Около Градец, където според Ваньо има останки на общо 20 антични селища - от неолита до Средновековието.