Всяка година на втория ден на ВЕЛИКДЕН - ВЪЗКРЕСЕНИЕ ГОСПОДНЕ, много хора от Видинско избират да отидат на Алботинския манастир, а за местните села Градец, Долен Бошняк, Раброво и Делейна - това е повече от задължително. Отколешни времена за гръчани това е емблематично място, което те просто наричат - Манастира. Местността е последната от Алботинските земи, които чертаят границите и на землището на село Градец/”Шварлик”, Бойнишко-Рабровската река и „Дяволски поток”/. Названието Алботин идва от наименованието от турците на гъстите гори в долината на река Тополовец /”Ала Бутун” - страшна гора - Албутин, Алботин/. Други сведения са за изчезнало селище със същото име ”АлТовин", споменато в съкратен регистър на Видинската „кааза”1560 г.
Алботинския скален манастир, който датира от средните векове/1360г/, е най-западния скален манастир на територията на България. Издълбан е в отвестни сиво-бели скали на 30 метра над леглото на Бойнишко-Рабровската река, приток на река Тополовец, състоящ се от черква и няколко помещения с различни предназначения. По своята архитектура на оформление черквата на Алботинския манастир е уникална - тя е единствената трикорабна скална черква в България. Другата особеност, която прави Алботинския манастир уникален, е силно изразената му сакралност - в портиката и черквата са издълбани общо 29 гроба, повечето ориентирани в посока изток-запад, покрити в древността с каменни плочи. Подобен аналогов манастир в България е скалния манастир Аладжа край Варна и скалните църкви от село Иваново, Русенско, но както твърдят някои източничи приликата им е само по това , ”че става дума за скална обител.”
Красивата природа, прохладните гори, бълбукащите води на Хайдук чешма и тази на Манастира, красивите цветя, които цъфтят по това време на годината - божур, росен и дива момина сълза/маргарет/, привличат всяка година на втория ден на Възкресение Христово, населението от село Градец и околните села да се събират тук и да празнуват този неповторим православен празник. Този ден сред населението на село Градец е известен с наименуванието „Росен”, кръстен на самото цвете-росен /русалийче, самодивско биле-диктамнус албус лат./ .Розово-бяло с хубав аромат, но с парливо въздействие върху кожата, предизвикващо изгаряне с появата на мехурчета, а по-късно и на тъмни петна. Бере се сутрин рано и младите хора си го подаряват един на друг.
Празникът символизира веселие, жизнерадостност, любов и преклонение пред величието на природата, сляла се с възхвалата на Възкресението Христово. Играят се хора, правят се богати семейни софри на земята, подаряват си перашки /боядисани яйца/, катерят се до скалния манастир. В късния следобед, хората се прибират с букети от божур и росен. На третия ден на Великден се е ходило в друга местност, наречена „Маргарет”/”Крива ливада”/ в местността Кошановци, но поради факта, че това от дълго време е работен ден, празнуването на третия ден на Великден в тази местност е почти отшумял.
Естествеността и непринудеността на тези празници са една симбиоза на православие, народовеселие, почит и уважение към природата.
Първите стъпки към облагородяването на тази местност,бе изграждането на малък параклис със съдействието на Кметство село Градец - кмет Борис Пантев и дарители. При сегашното кметско управление се почисти и постави дървено парапе до скалните останки от манастира. Но за да проличи по-голямата заинтересованост за обителта ще бъде може би проекта на ВИДИНСКАТА СВЕТА МИТРОПОЛИЯ под ръководството на Епископ Сионий, викарий на Видинския митрополит, в който се предвижда реставрация и консервация на скалния манастир, с професионалните ангажименти на археологическите проучвания, както и изграждането на действащ манастир ”Възкресение Христово”, което да бъде една нова алтернатива за духовенството и за поклонническия туризъм в България. Известно е, че Алботинския манастир е бил света обител на Видинското царство и е принадлежал на царското семейство на Цар Иван Срацимир. Алботинската обител е и един от центровете на разпространението на исихазма - мистическото течение в провославното християнство, чийто основатели и последователи са св. Теодосий Търновски, св.Ромил Видински/Бдински/, Патриарх Евтимий, митрополит Киприан Киевски и др. Зографският манастир в Света гора е едно от местата, където исихазмът намира едни от най- здравите корени.
Философията на исихазма е чрез усилени молитви и вглъбяване, вярващите да постигнат единение с Бога. Това богопознание и истинско богословие се постига сред тишина, уединение, спокойствие/безмълвие/ и особена исихастка практика за да се види Божията светлина, онази която можели да видят учениците на Иисус Христос. През ХІV век, исихазмът от монашестка практика се превръща в учение, което си поставя за цел да възстанови прекъснатата връзка между човека и Бога!
Една от важните публикации за Алботинския скален манастир е и на нашия съселянин, за жалост не сред нас, Митко Лачев, озаглавена „Скалния манастир край село Градец, Видинско" - издадена в Църковен вестник, LXXXVІІІ, 1987 г., 17. Той прави някои догадки около легендата за Алботинския манастир” засвидетелстван още от Х век, че в него Паисий, на връщане от Карловиц, днешния Сремски Карловци, дописва „История Славяноболгарская”...” Сведения черпим и от книгата на Борис Бошняшки ”Първи опит за история на село Градец, Видинско”, който посвещава изследвания и факти за Манастира и празниците на него.
От местните музейни работници най-големи заслуги за археологическите проучвания на Алботинския манастир са на Въло Вълов/п/, а на свързаните с него предания, обичаи, лечебна медицина и знахарство са на Нинко Заяков, които могат да се намерят в „Известията на музеите от Северозападна България” т.2, 1978г., т.10,1985г. Читалище „Просвета” село Градец, ще открие музейна сбирка с материали и за Алботинския манастир до края на годината. Тази година излезе и книгата на Ваньо Тодоров ”Алботински манастир”, която ще се разпространява на 5 април на Манастира и ще боде презентирана през месец май от Регионалната библиотека.
Скалният манастир „Възкресение Христово” в местността „Алботин” край село Градец е обявен за паметник на културата в Държавен вестник №221/28 Декември 1927 година и Държавен вестник №100/ 26 Декември 1969 година.
