вторник, 10 август 2010 г.

КОПРИВЩИЦА 2010






ОТЗВУЦИ ОТ КОПРИВЩИЦА 2010- ДОСТОЙНО ПРЕДСТАВЯНЕ НА САМОДЕЙЦИТЕ И ЧИТАЛИЩАТА ОТ ВИДИНСКАТА ОБЛАСТ И НЕДОСТОЙНО ПОВЕДЕНИЕ НА ОРГАНИЗАТОРКАТА ЗА ОБЛАСТТА НИ!!!

Уважаеми читатели,

Читалищното настоятелство на Народно читалище”Просвета 28.11.1928” село Градец, Община Видин се обръща към Вас, като областен вестник, на чийто страници през годината единствено намираме материали за читалищата от Видинска област, чрез които много Ваши читатели разбраха за голямото фолклорно събитие на България-НАЦИОНАЛНИЯ ФОЛКЛОРЕН СЪБОР КОПРИВЩИЦА 2010!

С настоящата статия желаем да споделим мненията си от това фолклорно събитие, както и да поздравим всички участници на сцената на представянето на Видинския фолклор и да КАЖЕМ:

Уважаеми господа,

Скъпи самодейци и читалищни ръководители, независимо , че населението на видинско изчезва, Видинска област участваше наред с големите области с завиден брой участници и състави и се завърна с 19 златни плакета и грамоти за всички участници/даже се наложи журито да търси назаем плакети от другите сцени, защото всички състави бяха на отлично ниво с малки изключения/, и това участие стана не на организирана от някого основание, а най-вече на труда на самите участници и на читалищата, чийто представители са. Правя тази забележка, да не си присвои някой тези заслуги на обикновените хора, и да се изтипоса пред Министерството на културата, колко добър организатор е! Та като стана въпрос за организатор, да Ви кажем:

Първо:Имаше ли такъв?

Отговор: Да, ама за какво?!

Оказа се, че Министерството на културата /МК/, е оторизирало Областните управи, а те са оторизирали местните Регионални-експертно читалищни центрове/т.н.РЕКИЦ/, като поделение на министерството и като отговарящи за читалищната дейност за 28- области в страната, и най-вече като „експерти” за читалищата, и нормално е да бъде така, при положение, че държавата им плаща да извършват дейност в подпомагане и оказване на компетентна помощ на читалищтата.За организатор на Видинска област, бе определена г-жа Славена Петрова, като представител на Видинския РЕКИЦ.

Второ:Какво направи за организацията на Копривщица 2010 въпросната г-жа?

За нея- 1.Организира настаняването на цялото си семейство в Копривщица /на собствени разноски /по нейни думи/ , за пръв път от многобройните й пътувания досега с читалищата/.

2. Ходатайства пред журито на ІІ сцена, конкретно пред проф.д-р Елена Кутева, да бъде класиран състава на Капитановци, в чийто състав играе и тя, за да участват в гала концерта на БНТ, при закриването на събора на 8 август, без да се съобрази, че това става в присъствието на няколко наши колеги и в 14 часа на 7 август, при положение ,че още област Видин е в началото на своите изяви, вече се знаеше, че Капитановци са номинирани, въпреки несъгласието на всички членове от журито!

3.След като, разбра какви поразии направи на нашия и на останалите състави, за пръв път ни звънна, за да ни каже,че тя няма нищо общо, и че няма да играе на гала концерта, защото пътува за Русе, сиреч има алиби и е бетон!

КАКВО НЕ НАПРАВИ, А ТРЯБВАШЕ!

1.Среща на ръководителите на всички читалища, участващи на събора, за разясняване на последните изисквания за участие!

2.Раздаване на програма за участие и то по ОБЩИНИ в област Видин, както направиха всички области, а не програма от 5 юни от регионалния преглед с “copy-paste” хоп за Копривщица (която ни бе изпратена на 6 август в 10 сутринта, когато ние вече бяхме на път) и това създаде неудобството на много състави, които пътуваха заедно да се изчакват с часове на сцената под палещото слънце, облечени в дебелите носии, за да могат да се приберат на около 60 км от Копривщица, без да са яли целия ден, като се наложи пеша да слязат от поляните до града, колко му е 3-4 км след всичко гореизложено, някои без и полагащата му се кифла и малка вода от Министерството, защото не са знаели или не се имали списъци за да ги вземат за хората си.

3.Да бъдем уведомени да имаме табели за автобусите от къде сме за да не ни вземат такса паркинг.

4.Да бъде като организатор от първия състав до излизането на последния, а не Видинска област да ЗАПОЧНА БЕЗ ОРГАНИЗАТОР ПРИ СЪСТАВИТЕ НА НЕГОВАНОВЦИ и завърши без микрофони и жури, та последните участници , за жалост състава на село Антимово да свири на публиката, без озвучаване и журиране, което е явно пренебрежение не само към самите участници, но и към Община Видин!

5.Колкото и да обича да танцува в състава на Капитановци и в който и друг състав да е, ЕТИКАТА НА СЛУЖИТЕЛ И ОРГАНИЗАТОР, ПРЯКО ЗАЕТ И ОТОРИЗИРАН ЗА ТОВА СЪБИТИЕ НАЛАГАШЕ ДА НЕ ИЗЛИЗА НА СЦЕНАТА КАТО САМОДЕЕЦ, ЗА ДА НЕ СЪЗДАВА КОНФЛИКТИ И НАСТРОЕНИЯ СРЕД ДРУГИТЕ УЧАСТНИЦИ И СЪСТАВИ, КАКТО СЕ И ПОЛУЧИ !

6.След като обеща да ни звънне за часа на гала концерта и призираните за това, трябваше до 23.оо часа да я търсим ние, като накрая каза, че са избрали само Винарово да представлява Видинско и никой друг състав , с което ни излъга, защото първоначално са искали и Гъмзово, но поради късния час и разпускането на състава за почивка, гъмзовчани отказват, се предлага състава на Винарово, а след обаждането на господин Даниел Спасов от БНТ, за да ни попита защо не сме Градец на концерта, че му били казали, че сме си тръгнали, се оплака от „нахалната жена от Капитановци, която му предложили, и вместо 2 минути му отнела 4, като лишила предаването от край”, съвсем потвърди организаторските способности на г-жа”П”. Браво!

ЗА ТОВА НЕПРОФЕСИОНАЛНО ПОВЕДЕНИЕ НА Г-ЖА ПЕТРОВА, С КОЕТО ИЗЛЪГА НАЙ-ДЪЛГОГОДИШНИЯ СЪСТАВ ОТ ВИДИНСКО, УЧАСТНИК НА ВСИЧКИ КОПРИВЩЕНСКИ СЪБОРИ И ЗЛАТЕН МЕДАЛИСТ ОТ ВСИЧКИ ТЯХ , ЦЕЛИЯ СЪСТАВ ЖЕЛАЕМ НЕЙНАТА ОСТАВКА И ЗАЯВЯВАМЕ:

1.Господин Областния Управител да направи среща на всички участници, както направиха всички негови колеги от областите в РБългария и той да ни връчи грамотите и златните плакети, както го изисква протокола, а не въпросната чиновничка, да ни ги даваше без да видим протокола на журито и да разберем тяхната оценка и кой как е номиниран!

2.Господин Видив, като Кмет на Община Видин и работодател на г-жа Петрова да изисква обяснение от нея за непрофесионалното й държане към участниците специално от Видинска Община и пристрастеното й лобиране за състава от Капитановци!

3.Всички тези доводи ще бъдат дадени на Господин Министъра, чието Министерство оряза читалищните субсидии с 25% два дни преди Коппривщица, а има пари да издържа чиновници като г-жа Петрова, които работят всичко друго, но не и за каузата и доброто на читалищата!

Ако читателите искат да научат нещо по-хубаво за чудото Копривщица, могат да посетят сайтовете в Интернет, за да се убедят, че още на другия ден след закриването на събора могат да видят информация и снимки от участията на всички области , с изключение на Видинско, защото г-жа Петрова е в отпуск.

Пролет Борисова

понеделник, 5 април 2010 г.

Втори ден на Великден и Алботински манастир, с. Градец, Видинско






Всяка година на втория ден на ВЕЛИКДЕН - ВЪЗКРЕСЕНИЕ ГОСПОДНЕ, много хора от Видинско избират да отидат на Алботинския манастир, а за местните села Градец, Долен Бошняк, Раброво и Делейна - това е повече от задължително. Отколешни времена за гръчани това е емблематично място, което те просто наричат - Манастира. Местността е последната от Алботинските земи, които чертаят границите и на землището на село Градец/”Шварлик”, Бойнишко-Рабровската река и „Дяволски поток”/. Названието Алботин идва от наименованието от турците на гъстите гори в долината на река Тополовец /”Ала Бутун” - страшна гора - Албутин, Алботин/. Други сведения са за изчезнало селище със същото име ”АлТовин", споменато в съкратен регистър на Видинската „кааза”1560 г.

Алботинския скален манастир, който датира от средните векове/1360г/, е най-западния скален манастир на територията на България. Издълбан е в отвестни сиво-бели скали на 30 метра над леглото на Бойнишко-Рабровската река, приток на река Тополовец, състоящ се от черква и няколко помещения с различни предназначения. По своята архитектура на оформление черквата на Алботинския манастир е уникална - тя е единствената трикорабна скална черква в България. Другата особеност, която прави Алботинския манастир уникален, е силно изразената му сакралност - в портиката и черквата са издълбани общо 29 гроба, повечето ориентирани в посока изток-запад, покрити в древността с каменни плочи. Подобен аналогов манастир в България е скалния манастир Аладжа край Варна и скалните църкви от село Иваново, Русенско, но както твърдят някои източничи приликата им е само по това , ”че става дума за скална обител.”

Красивата природа, прохладните гори, бълбукащите води на Хайдук чешма и тази на Манастира, красивите цветя, които цъфтят по това време на годината - божур, росен и дива момина сълза/маргарет/, привличат всяка година на втория ден на Възкресение Христово, населението от село Градец и околните села да се събират тук и да празнуват този неповторим православен празник. Този ден сред населението на село Градец е известен с наименуванието „Росен”, кръстен на самото цвете-росен /русалийче, самодивско биле-диктамнус албус лат./ .Розово-бяло с хубав аромат, но с парливо въздействие върху кожата, предизвикващо изгаряне с появата на мехурчета, а по-късно и на тъмни петна. Бере се сутрин рано и младите хора си го подаряват един на друг.

Празникът символизира веселие, жизнерадостност, любов и преклонение пред величието на природата, сляла се с възхвалата на Възкресението Христово. Играят се хора, правят се богати семейни софри на земята, подаряват си перашки /боядисани яйца/, катерят се до скалния манастир. В късния следобед, хората се прибират с букети от божур и росен. На третия ден на Великден се е ходило в друга местност, наречена „Маргарет”/”Крива ливада”/ в местността Кошановци, но поради факта, че това от дълго време е работен ден, празнуването на третия ден на Великден в тази местност е почти отшумял.

Естествеността и непринудеността на тези празници са една симбиоза на православие, народовеселие, почит и уважение към природата.

Първите стъпки към облагородяването на тази местност,бе изграждането на малък параклис със съдействието на Кметство село Градец - кмет Борис Пантев и дарители. При сегашното кметско управление се почисти и постави дървено парапе до скалните останки от манастира. Но за да проличи по-голямата заинтересованост за обителта ще бъде може би проекта на ВИДИНСКАТА СВЕТА МИТРОПОЛИЯ под ръководството на Епископ Сионий, викарий на Видинския митрополит, в който се предвижда реставрация и консервация на скалния манастир, с професионалните ангажименти на археологическите проучвания, както и изграждането на действащ манастир ”Възкресение Христово”, което да бъде една нова алтернатива за духовенството и за поклонническия туризъм в България. Известно е, че Алботинския манастир е бил света обител на Видинското царство и е принадлежал на царското семейство на Цар Иван Срацимир. Алботинската обител е и един от центровете на разпространението на исихазма - мистическото течение в провославното християнство, чийто основатели и последователи са св. Теодосий Търновски, св.Ромил Видински/Бдински/, Патриарх Евтимий, митрополит Киприан Киевски и др. Зографският манастир в Света гора е едно от местата, където исихазмът намира едни от най- здравите корени.

Философията на исихазма е чрез усилени молитви и вглъбяване, вярващите да постигнат единение с Бога. Това богопознание и истинско богословие се постига сред тишина, уединение, спокойствие/безмълвие/ и особена исихастка практика за да се види Божията светлина, онази която можели да видят учениците на Иисус Христос. През ХІV век, исихазмът от монашестка практика се превръща в учение, което си поставя за цел да възстанови прекъснатата връзка между човека и Бога!

Една от важните публикации за Алботинския скален манастир е и на нашия съселянин, за жалост не сред нас, Митко Лачев, озаглавена „Скалния манастир край село Градец, Видинско" - издадена в Църковен вестник, LXXXVІІІ, 1987 г., 17. Той прави някои догадки около легендата за Алботинския манастир” засвидетелстван още от Х век, че в него Паисий, на връщане от Карловиц, днешния Сремски Карловци, дописва „История Славяноболгарская”...” Сведения черпим и от книгата на Борис Бошняшки ”Първи опит за история на село Градец, Видинско”, който посвещава изследвания и факти за Манастира и празниците на него.

От местните музейни работници най-големи заслуги за археологическите проучвания на Алботинския манастир са на Въло Вълов/п/, а на свързаните с него предания, обичаи, лечебна медицина и знахарство са на Нинко Заяков, които могат да се намерят в „Известията на музеите от Северозападна България” т.2, 1978г., т.10,1985г. Читалище „Просвета” село Градец, ще открие музейна сбирка с материали и за Алботинския манастир до края на годината. Тази година излезе и книгата на Ваньо Тодоров ”Алботински манастир”, която ще се разпространява на 5 април на Манастира и ще боде презентирана през месец май от Регионалната библиотека.

Скалният манастир „Възкресение Христово” в местността „Алботин” край село Градец е обявен за паметник на културата в Държавен вестник №221/28 Декември 1927 година и Държавен вестник №100/ 26 Декември 1969 година.

....”Ако хората от този край намерят духовни сили и най-вече потребност от възстановяването на Алботинската обител, имайки светлите молитви на боговдъхновения отец-преподобни Ромил Видински, под благодатното Божие слънце отново да се възпламени светилникът на монашеската молитва, отправена на това място за целия свят, и да се въздигне още един непоколебим страж на съблюдаването на Провославната вяра и отечески традиции!”...Йеромонах Сионий, ректор на Софийската Духовна Академия”Свети ЙОАН РИЛСКИ”.

Великден!






Христос Воскресе!
Нека светлината на Неговото воскресение озари живота Ви!
Много здраве и благополучие!

неделя, 4 април 2010 г.

Страстната седмица






След Лазаруване и Цветница започва Страстната седмица, предшестваща Великден.
В село Градец тази седмица се отбелязва с Велики Четвъртък, Разпети Петък и Велика Събота. В местния храм - "Св. пророк Илия" , се извършват църковни служби, посветени на Възкресение Христово. Тихи и свети са службите в четвъртък и петък. Празнична е почти нощната служба в събота, когато всички чуваме чудодейните слова "Христос Воскресе! - Воистина Воскресе!" и всеки тръгва да отнесе благодатния огън до своя дом!

Лазаруване 2010





Отново е пролет, но за пръв път в една седмица е Благовещение , Лазарова събота и Цветница - едни от най-големите християнски празници предвестници на Великден !
Лазар е предпоследната събота преди Възкресение Христово . В календара на хрисниянската църква празникът е свързан с един от най-вълнуващите евангелски сюжети - Възкресението на Лазар ( брат на Марта и Мария, жител на град Витания, близо до Ерусалим . Иисус Христос го извежда от гроба и възвръща към живота. Според преданието Лазар живее още 30 години и умира като епископ на град Китон, о-в Кипър!
В българския традиционен календар Лазар се свързва с най-представителния, изпълнен със символика и драматизъм, пролетен и момински обичай, Лазаруването. На този ден млади момичета, облечени в празнична носия, окичени с цветя и венци и украсени кошници тръгват по къщите пеейки лазарски песни за моми и ергени, млади невести, малки дечица, за плодородие, за Лазар и наричат за здраве и берекет стопаните, а те ги даряват с яйца, плодове, бучки захар, орехи и парички за здраве на къщите си! Отварят порти и врати за да влезе младостта, невинността и красотата в домовете им, за да бъде годината им здрава и плодоностна. Има поверие, че която мома не е лазарувала не се е момувала за да я видят ергените и да се ожени.
" Тук ми казаха имало мома хубава, мома хубава Лазаре, мома гиздава.
Кат ми хубава Лазаре да я годиме, да я годиме Лазаре на връ Гергьовден.
На
връ Гергьовден, Лазаре с вакло агне и руйно вино".
Много са лазарските песни, които се пеят и в с. Градец. От 12 години този неповторим пролетен обичай е възкресен към местното читалище "Просвета" за да не прекъсва тази прекрасна българска традиция. Рано сутринта на Лазар от читалището тръгва групата за автентичен фолклор "Лазарки" и до късния следобед обикаля и пее из цялото село. Пее и нарича : " Където сме минале родило се, преродило, та на земята натегнало! От два класа - крина жито, от два грозда - чебър вино! ". Многа са възкресените лазарски песни които пеят красивите лазарки: " Ой Лазаре, Лазаре", "Лазар се вози на златни кола", "Лаленце се люлее", "Пасло момче", "Шила мома", "Тук ми казаха..", "Тука лани дойдохме" и други. Събраните яйца и дарения преди години са отивали за местното училище "Христо Ботев", но след неговото закриване читалището ги дарява на лазарките за труда им! В късния следобед, след като са обходили селото, отново се връщат в читалището и хвърлят венчетата си в близката река Тополовец, а на Цветница отиват всички на празничната литургия в местния храм "Св. Пророк Илия"!

Как започна 2010 година...




2010 година започнахме с Йордановден и литийното шествие до река Тополовец за хвърляне на кръста.
На 21 януари отпразнувахме Бабинден с жените от Женско дружество с. Градец в читалището. Наш гост беше Д-р Красимир Начев. Символично измихме ръцете му и си пожелахме да се раждат повече деца в село Градец. С Телевизия Видин направихме филм за Д-р Георгиев, в чийто дом се намира бившият родилен дом на селото, в който, с негова помощ, са се родили над 2000 деца. Днес в него той твори своите произведения и дава нов живот - на изкуството - дърворезба, иконопис, пластики.
Месец февруари отбелязахме с Трифон Зарезан. Майстор-лозар стана кмета на селото - Никола Дочков. Празникът премина с много веселие и дегостация на гръчански вина.
На 1 март бяхме гости на ЦДГ "Чучулига" с Градец, за да завържем мартеници на децата, а следобяд гостувахме на рождения ден на БНР Видин в предаването "По нашенски". Бяхме заедно с Даниел Спасов и Милен Иванов от "Иде нашенската музика", които ни подариха най-новия си албум.
На 8 март, заедно с около 50 жени от селото, посрещнахме Международния ден на жената.
Последната седмица на месец март посветихме на красивите пролетни празници - Благовещение, Лазар и Цветница.

петък, 1 януари 2010 г.

Съхранени антики на с. Градец - Книга III







Между отиващата си 2009 и настъпващата 2010 година отново имаме книга за родното ни село Градец - "Съхранени антики на с. Градец - Книга III" от Ваньо Тодоров.
"Книгата се състои от 770 страници и е използвана библиография от 132 източника. Съдържанието й е насочено върху запазени от жителите на селото ценни документи от края на XIX и началото на ХХ век. Показани са много разнообразни антични предмети, като акцентът пада върху два нови уникални по калиграфската си изработка и техника на направа средновековни надписа на кирилица, направени на меки оловни плочки, с приблизително същите размери и форма на показания в първата книга надпис. Може да има връзка между текстовете на трите надписа, която да даде първите шест страници на "Гръчанската средновековна книга" или ценен старобългарски документ."
Дано тези книги бъдат видени от професионално око, което да се заинтригува от печата на Георги Црънец (Црънча) или от неизвестната на археолозите крепост "Събин кале", от 6000-те медни монети от времето на Цар Иван Срацимир, от конете-амулети или от загадъчния оловен надпис.
Можем само да благодарим за големия и значим труд на автора , както и за доброволния труд на Красимир Клисарски, с което за пореден път доказват, че нашето село е част от българската историческа съкровищница!